Хаити - Кой е виновен?

Пействам най-доброто нещо което прочетох по дискусията кой е виновен. Въпросът е защо щетите са толкова големи и защо Хаити е толкова бедна страна

автор: GM
/като коментар в блога Кака Сийка/

Хаити е трябвало да изплаща репарации на Франция през целия 19-и век, на моменти в размер на 80% от БВП, и това след като страната е била наполовина разрушена след войната за освобождение. Репарациите са били изплащани чрез заеми от американски банки, които са били готови да им ги дадат срещу брутални лихви, като в същото време САЩ не признава Хаити до 1862 (понеже по това време в САЩ е имало няколко милиона роби).

При положение, че един век си отделял по-голямата част от БВП за изплащане на репарации, а не за образование, здравеопазване, изграждане и поддръжка на инфрастуктурата, и пр. полезни дейности не е изненадващо, че Хаити е в състоянието, в което е днес.

А основната причина за това състояние е, че там живеят 9 милиона души на площ от около 27,000 квадратни километра и населението расте с 3.5% годишно, като при това е свръхбедно и необразовано. В резултат горите са на 98% изсечени за дървени въглища за готвене, понеже страната е твърде бедна за да внася горива, и при всеки по-сериозен дъжд, да не говорим за честите урагани ерозията отмива все повече и повече от почвения слой. Затова Хаити вече не може да се изхрани, затова и ураганите са толкова опустошителни - преди дърветата по склоновете са задържали водата, сега ги няма но пък има тежки наводнения и свлачища. Ако през 19-и век на Хаити е бил даден шанс да образова населението си, това население нямаше да се множи с такъв темп и нямаше да се стигне до такава класическа Малтусианска криза там.

В същото време в Доминиканската република горите не са изсечени и околната среда не е разрушена поради две причини: първо подкрепата която Испания е оказвала на страната през годините и благодарение на която икономиката не се е сринала подобно на хаитянската, от там населението не е растяло със същия темп и натискът върху околната среда е бил по-малък, и второ, най-вече поради усилията на Балегер преди години, който при всичките си кусури е осъзнавал колко важно е горите да се съхранят и се е противопоставял на натиска на дърводобивната индустрия и фермерите. Само че това е станало не благодарение на свободния пазар, точно обратното - то е пример за авторитарно управление регулиращо деструктивното поведения на “свободния пазар”.

Ако свободният пазар беше оставен да действа безпрепятствено, Доминиканската република щеше да върви по пътя на Хаити в момента, макар и с известно закъснение от няколко десетилетия. Което пак може да стане понеже Балегер го няма вече.