неделя, ноември 26, 2006

Finale-to na Big Brother BG

След 70 дена и малко преди "Големият финал" наближава момента на равносметката. За 70 дена, 18 Съквартиранти ни забавляваха, някои повече, други по-малко, останаха 8. Отново сред изгонените бяха предимно най-колоритните(Дияна, Мариола, Гаро донякъде и Панайот), водени от представата ни как доброто трябва да победи, въпреки че е убиеца на шоуто, ако във филмите убиваха лошите в началото кой ли щеше да ги гледа.

Боян - за 70 дена в шоуто това е съквартиранта който не даде нито един едносмислен отговор, още в началото когато Дияна искаше да си изяснят 5-те години, той бягаше като дявол от тамян, след това се покри дълбоко зад възглавничките в хола и замръзна там в "зимен" сън. Досега нито един път не е бил против мнение на Павел или Лиляна, въпреки че на моменти дори самите те си признават какви глупости са дрънкали обаче и на глупостите им Боян е ..... съгласен, интересно защо когато влезнаха в изповедалнята с Павел, не се опита да предложи Палома за номинация след като досега редовно я номинираше. Просто няма такъв плазмодий. Това са най-гадните копеленца които може да срещнете в живота - тихите помиярчета. Почуства ли се в обствени води обаче помияра вдига опашката - изобщо не са изненадващи битовите скандалите с Дия.
Наглостта на Боян да участва в предаването обаче можем да му я простим с IQ 65 няма как да го обвиняваме за грешната си преценка.

Тодор - най-интересните моменти на падрето бяха свързани с провокацията на Биги с детектора на лъжата. Факт е че един духовник е задължен да намери себе си, ако ще се опитва да посочва правилния път на хората около него(интересно е как всички са хванали грешния), няма как да бъдеш пътеводител след като самия ти си се изгубил. Тодор влезна с цел да победи Big Brother, а беше победен .... от детектора на Big Brother(не с това дали е за или не парите, а с реакцията си) и от IQ-теста на MENSA. Психическата му неуравновесеност доведе до това да променя мнението и вижданията си за часове, дори минути. Много е лесно да прокламираш любовта, някак истината за доброто я знаем всички, но не я прилагаме точно защото света би се превърнал в нещо по-лошо и от сълзлива сапунка, в която дори са отрязани лошите. Какво друго освен доброто проповядва Тошко. Може ли да бъде духовен водач на който и да е в пътя му към нирвана-та, има ли потенциала? лично аз освен неща които съм срещал в приказките почващи с "Имало едно време..." друго не чух, реално Тодор се оказва един профан в религиозно отношение, след като че ли изобщо не се е запознал с някои напредничави и много по-близки до духа на човека религии.
С какво ще запомним Тодор - проповедите си, политическите си разсъждения, мрънкането, елементарния подход, харизматичността си, "стремлението" му към доброто(което продължава повече 10 години и по време на което все още не е успял да опознае себе си), спортния си екип и тениската които баба Вили направи на гъз, но които издадоха още една нехристиянска черта(двете ризи и ближния), детектор-драмата, реално Тодор е от сивите и скучни, но интересен с расото и мисията с която се е натоварил

Любов - скандална, емоционална, провокативна, устата(много устата, най-силната уста от тризначките), на моменти грубиянка, лошото момиче в Къщата което и псува, а с псувните си наелектризира косите на лелите пуритани, размахващи показалец пред телевизора и на детето си как никога ама никога да не прави това и които са достатъчно тъпи за да не се сетят, че забранения плод е най-сладък точно когато му е лепнат етикета силно забранен. Факт е че Любов е най-красивата в Къщата, тук е момента отново да е ясно че това е Любов, а не някоя друга тризначка. Любов е адски различна, докато "малитета" :))) на Вяра и Надежда е малко по-лелински, то този на Любов е на диво пате пуснато от гората и сбъскващо се с цивилизацията за първи път. Къщата е наелектризирана силно отрицателно, заряда се подсилва допълнително от Биги, сензитивността на всички Съквартиранти е на макс, в такива моменти емоционалността и избухванията са неизбежни, водещото при тях е чувството за (не)справедливост, но точно хората които си казват всичко и после плачат и се радват и изобщо дават ни възможност да се докоснем до чувствата им са истинските - тези които заслужават мястото си вътре в Къщата, които са вътре за да ни се разкрият, които са свалили лицемерната маска на ежедневието. Не се и съмнявам че живота на тризначките е бил труден, просто е задължително да си лицемер за да оцелееш. Факт е че казвайки, че ще инвестират в образованието си, момичетата осъзнават някои свои недоразвити качества, но достигнеш ли момента на самоирония(доста такава имаше около IQ-теста) просто си преминал в следващото ниво на развитие. 50 точки в IQ-теста, очевидно е че това е била долната граница на теста, тъй като под 50 се смята вече за някаква медицинска форма на интелект(така да се каже) всеки сам може да прецени че Любов не е в тази форма, правилния семантично и бърз словоред(диалекта не е от значение) е доказателство за това, от което може да предположим обратното на стандартното(обикновено предпочитаме да подценяваме хората, като 'компенсация' на собственото си надценяване) проблема е бил в сблъсъка, не винаги може да успееш да си включиш мозъчето, особено когато не си запознат с правилата на играта, какво ли бихте направили ако ви хвърлят на билярдна маса(без да ви кажат че се играе снукър и изобщо какво е това снукър или пък че има и руски билярд). Като цяло колоритността и атрактивността на Любов за мене е правят Съквартиранта който не! заслужава, а трябва да спечели Big Brother, стига черно-бели победители