Сума ти мними специалисти се изредиха преди Ролан Гарос да целуват задника на Джокович, изведнъж феновете помислили си че вятъра е сменил посоката побързаха да минат в лагера на сърбина, но всички остават с пръст в уста и от това задоволството от спечелената титла на Надал е още по-голямо. Факт е че и в този турнир показа феноменална игра, най-добрите минаващи удари, най-добрата контра-атака, най-добрата защита, най-силната психика, най-добрата игра с крака и може би най-слабия сервис което не му попречи да спечели 6-та титла от най-великия тенис-турнир в директен двубой с най-добрия тенисист за всички времена - Федерер. Настоящият номер едно все още е Рафаел Надал.
Учудваща е критиката спрямо играта на Надал при положение, че с изключение на първия мач всички останали си ги взе без затруднения, видя се и в мача с Федерер, че стане ли напечено испанецът пуска по-горна предавка и издухва всекиго от корта, видя се при 2:5 в първия сет, завършил 7:5, видя се и след загубения трети сет, последва разгром 6:1 в четвъртия. Грешките от форхенд през първата седмица ги отдавам на новите топки, определено не е лесно изведнъж да се настроиш към топки с които никога преди това не си играл, няма как да почнеш да ги усещаш още в началото, но всичко си дойде на мястото през втората седмица.
Този турнир е успех и за Федерер и това много добре можеше да се усети, той успя да победи непобедимия до този момент през годината Джокович, фаворитът на букмейкърите и "специалистите" за спечелването на турнира и задоволството му от това беше повече от очевидно. Полуфиналният мач беше много по-важен за Федерер отколкото самия финал, който така или иначе е свикнал да губи докато властваше по всички останали кортове. Доказа на отписалите го, че все още е решаващ фактор.