автор: Lucrezia @ BigBrother
Победителят в Брадъра най-често се измъква сух от няколко номинации и то все почти на косъм ( Миро), около него има силно женско присъствие (пак Миро и Здравко за гарнитура), оформя се като фаворит точно на финалната права като измества тихомълком за броени дни явният лидер (справка Константин и Дичо).
Май само един отговаря на това описание в сегашният Брадър и машинните чаркове на манипулативният механизъм яко заскърцаха в негова полза през последните дни.
Део – другарчето на онеправданите, защитникът на жените, усърдното пионерче, изпълняващо всяко поръчение, непиещ ( с нищожен процент изключение ), отдаден на каузата, влюбен, млад, несъразмерен и красив ( е тук се поувлякох, признавам!). Човек, харесван от бивши и настоящи съквартиранти, от строг бъдещ тъст, от талантливи деца с увреждания и от разни симпатяги в музикалната гилдия. Участник с дозирана до комичност агресия -три изречения срещу Брадъра и бъхтене на боксовата круша до откат – облечени в явно желание за демонстриране на някакъв несъществуващ бабаитлък. Део стана забележим със своята незабележимост едва сега – когато хората в къщата оредяха и когато специално моя милост взе да установява с леко учудване ‘Ааа, ма този все още бил в къщата’. И колко странно ми стана снощи като видях как, окрилен от успехите, пожънати от едно изключително сакато дете, Део придоби някакво наглярско популистко самочувствие ...Той скочи с половин захапка на най-върлият си конкурент Тошко (щото за толкова стигат топките очевидно), но пък започна да използва добре подработваните от комсомолският му чар женички в Къщата, за да спретне импровизиран другарски съд. Тук не искам да бъда разбрана погрешно – при цялото му немъжкарство, Део все пак е по-симпатичен образ от лижещият гърбове смърдящ търтей, но просто не можех да си затворя очите пред очевадният контрастен садизъм, с който продуцентите затътриха доскорошният си фаворит в калта, за да блесне перхидролчето.
И все пак – аз не искам стерилен победител, крил се по ъглите в премерена незабележимост почти до края. Прекалено лесно е да се гласува за захарният памук. Отчитам факта, че Ицо се компрометира до безвъзвратност и е аут от борбата – беше единствено въпрос на време, а натам със скоростта на заводска поточна линия, преизпълняваща петилетката, се е запътил и Тошко. Малко нечестно, наистина, щото квото шоу имаше в къщата от мъжка страна за добро или лошо, бе направено именно от тези двамата. Отписвам и гротескно-егоистичната и вечно сърдита Ивайла, и с риск да ми ‘ сере в устата’ , ще отпиша и една определена отвратила ме с натурализма си олимпийска антидама. Пипи и Саша, ако добутат до финала, ще бъдат първите излезли най-вероятно – едната-продължение на майка си, другият- продължение на Тошко. Общото между тях е, че оцеляха , щото засвидетелстваха близостта си с други участници в играта. Докато Пипи оцеля заради съжалителен вот или заради продуцентско решение (щеше да е откровено толериране на сестри Бакалови да оставят и двете в играта, докато Дикови –Пенчеви са аут изцяло), Саша оцеля заради слепването си с Тошко. Само, че главният от скачените съдове като мастърмайнд обираше повечко номинации и Саша остана по периферията, където кротко си цуцаше Каменицата и приканваше да му пушат курец.
Та, от всичките единственият стойностен победител би била Софи, но тя ще обере негативите на произхода си и на свръхморализираният на теория българин– как иначе да си обясня многократното повтаряне и затвърждаване на историите за жицата и на забранената любов с ДОВЕДЕНИЯТ Й СИН (това като израз съм го чула поне сто пъти досега)...Попя им готино момичето, разсмиваше ги, готвеше им, беше супер мила в естествеността си, но това не значи, че ще я направят победител. Жалко!
Ми честито на Део тогава!
Май само един отговаря на това описание в сегашният Брадър и машинните чаркове на манипулативният механизъм яко заскърцаха в негова полза през последните дни.
Део – другарчето на онеправданите, защитникът на жените, усърдното пионерче, изпълняващо всяко поръчение, непиещ ( с нищожен процент изключение ), отдаден на каузата, влюбен, млад, несъразмерен и красив ( е тук се поувлякох, признавам!). Човек, харесван от бивши и настоящи съквартиранти, от строг бъдещ тъст, от талантливи деца с увреждания и от разни симпатяги в музикалната гилдия. Участник с дозирана до комичност агресия -три изречения срещу Брадъра и бъхтене на боксовата круша до откат – облечени в явно желание за демонстриране на някакъв несъществуващ бабаитлък. Део стана забележим със своята незабележимост едва сега – когато хората в къщата оредяха и когато специално моя милост взе да установява с леко учудване ‘Ааа, ма този все още бил в къщата’. И колко странно ми стана снощи като видях как, окрилен от успехите, пожънати от едно изключително сакато дете, Део придоби някакво наглярско популистко самочувствие ...Той скочи с половин захапка на най-върлият си конкурент Тошко (щото за толкова стигат топките очевидно), но пък започна да използва добре подработваните от комсомолският му чар женички в Къщата, за да спретне импровизиран другарски съд. Тук не искам да бъда разбрана погрешно – при цялото му немъжкарство, Део все пак е по-симпатичен образ от лижещият гърбове смърдящ търтей, но просто не можех да си затворя очите пред очевадният контрастен садизъм, с който продуцентите затътриха доскорошният си фаворит в калта, за да блесне перхидролчето.
И все пак – аз не искам стерилен победител, крил се по ъглите в премерена незабележимост почти до края. Прекалено лесно е да се гласува за захарният памук. Отчитам факта, че Ицо се компрометира до безвъзвратност и е аут от борбата – беше единствено въпрос на време, а натам със скоростта на заводска поточна линия, преизпълняваща петилетката, се е запътил и Тошко. Малко нечестно, наистина, щото квото шоу имаше в къщата от мъжка страна за добро или лошо, бе направено именно от тези двамата. Отписвам и гротескно-егоистичната и вечно сърдита Ивайла, и с риск да ми ‘ сере в устата’ , ще отпиша и една определена отвратила ме с натурализма си олимпийска антидама. Пипи и Саша, ако добутат до финала, ще бъдат първите излезли най-вероятно – едната-продължение на майка си, другият- продължение на Тошко. Общото между тях е, че оцеляха , щото засвидетелстваха близостта си с други участници в играта. Докато Пипи оцеля заради съжалителен вот или заради продуцентско решение (щеше да е откровено толериране на сестри Бакалови да оставят и двете в играта, докато Дикови –Пенчеви са аут изцяло), Саша оцеля заради слепването си с Тошко. Само, че главният от скачените съдове като мастърмайнд обираше повечко номинации и Саша остана по периферията, където кротко си цуцаше Каменицата и приканваше да му пушат курец.
Та, от всичките единственият стойностен победител би била Софи, но тя ще обере негативите на произхода си и на свръхморализираният на теория българин– как иначе да си обясня многократното повтаряне и затвърждаване на историите за жицата и на забранената любов с ДОВЕДЕНИЯТ Й СИН (това като израз съм го чула поне сто пъти досега)...Попя им готино момичето, разсмиваше ги, готвеше им, беше супер мила в естествеността си, но това не значи, че ще я направят победител. Жалко!
Ми честито на Део тогава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар