Прави ли впечатление, че из коментарите в блогосферата липсват по-голяма част от по-"известните" блогъри. Кои може да са причините?1. Чете само собствения си блог
2. Вместо коментар някъде другаде, предпочита свой пост
3. Той предава, не приема, в този ред неговото мнение е меродавно и не подлежи на каквато и да е дискусия
4. В чуждите блогове не може да трие коментарите, които не му харесват, уронват престижа му, поставят под съмнение менталните му способности
5. Сноб, достигнал достатъчно високо интелектуално ниво, че да се занимава с простосмъртните. Вече дори не посещава WC-то като тях...
6. Егоцентрираната му натура желае навсякъде той да е епицентъра, в чуждите блогове е дърво от пейзажа
7. Овча-мисъл - бавната му мисъл е причина да обмисля постовете си с цели дни, примависта-коментарите са му непосилни
8. Внимава да не се изцапа, педант е
9. Чуждите блогове са му скучни
10. Няма какво да каже
Разваля ли известността блогъра? Примерно един водач в една класация успява да достигне до подобни висини
“Ще го направя, защото считам, че мислещите трябва да казват какво мислят и защо мислят така…Защото е от малобройния отбор на мислещите, а това е и моят отбор.” "... и медиен шум, който кара интелекта ми да се чувства обиден". Същият блогър се къса да трие коментари, които не му харесват, вероятно поради обиден интелект знам ли :) ако го четях по-често, вероятно и по-големи бисери щях да изровя.
Един друг пък написа: "Това, че софийските сноби и софийската интелигенция, две наполовина съвпадащи общности, към които вероятно и аз се числя, го смятат за простак, няма да му навреди ни най-малко."
Направо сякаш ми четеш мислите с тоя пост баце - мислите за собственото ми поведение. Точно от няколко дена се чудя що не коментирам колкото преди, време ли нямам, кво ли... и като прочетох тва се саморазпознах в поне половината точки.
ОтговорИзтриванеБаси... прав си. Много по-лесно е да публикуваш на собствената си трибуна, някак тия на останалите почват да изглеждат маловажни, не ти се ще да се хабиш за там. Надявам се да о преодолея тва, ама как ще стане хабер си нямам.
от Norman :
ОтговорИзтриванеЯ, пък тоя voxy...ти какъв си, че си ми сложил "Дневника на един Норман" тука !? Значи ти може би си един от тия които ми пишеха гадости на л.с. а пък сега седнал да мъдрува какви са блогърите.
Блогърите са всичко това което си описал в 10 точки, и понеже стринките блогърки не ми пускат мненията или ги трият ще го добавим тука при тебе, да видим ти как ще постъпиш.
"Колко пъти да ви се казва, че вие блогърите сте си същите убитаци каквито ви срещам по улиците; гледам ви смачканите физиономии да набиват мазни пици по спирките; да се шматкат като обезглавени мухи в екологични протести с неясен изход и цели, а като триебва да преинсталирате един виндовс, ви се разтреперват клечавите непрофесионални крачета; Колко пъти да ви се обяснява, че графоманията не е литература и че обсесивно-компулсивното разстройство не е богатство на духа, а заболяване, което не подлежи на дискусия, както се опитвате тука да полемизирате блудкажните си писаници.
БЛОГЪРИТЕ НА САПУН !
абе това "известен блогър" е ебати оксиморона. няма кво да се сравняваш с някви хора, само щото имат повече входящи линкове...
ОтговорИзтриванеВ реалния живот всеки би коментирал това, което са му споделили очи в очи, но в интернет пространството си позволяваме да сме надменни и консумираме, без да дадем оценка или да изкажем мнение по определена тема. Просто не се чувстваме длъжни да благодарим на който и да е за направения труд, след като никой не ни е “хванал”, да се възползваме от него. Това не се отнася само до блогърите, макар че за мен, те са една специфична порода консуматори, които се изживяват като творци и доволно разлистват коментарите, които “обикновеният” читател им оставя, приемайки ги едва ли не за критика от “New York Times”. Да, и аз съм блогър и спадам в по-горната категория, с единствената разлика, че още не съм от “известните” и не съм се взела толкова на сериозно. Дано се опазя по-дълго от “щетите на славата”.
ОтговорИзтриване