Справедливост и норми

Голяма част от българските зрители търсят и очакват това без значение какво гледат - филм, сериал, риалити. Проблемът е че справедливостта и нормите на благоприличие стоят над собственото забавление по един странно уродлив начин, чийто корени може би са - за нормите 45-те години комунизъм, а за справедливостта - липсата й през последните 20 от развитието на България. Доста са хората чувстващи се ограбени, прецакани, ощетени, незаслужено избутани в края на масата при огризките, докато красьовците пируват. Всичко това засилва желанието за реванш, дори виртуален, който да задоволи жаждата за справедливост, да върне надеждата, че не всичко е изгубено и доброто може да побеждава. Не е случайност, че сред любимите и често цитирани изцепки са "Всичко се връща" "Господ бави но не забравя" "Има Господ" и други подобни измислени и използвани с една цел, да успокояват недораслата и интелектуално ощетена част от обществото, да й вдъхват надежда, че гадовете сред нас има кой да ги накаже, след като държавата не може, този някой е съдбата, Господ, лошият късмет... защо да не добавим и Батман, е да... той е прекалено хмм измислен някак, въпреки че ако го бяха нарисували 1-2.000 години по-рано нищо чудно да се беше наредил сред раздаващите възмездие...