Не знам дали е до темерутска природа, но черпенията с повод и без са ми изключително досадни. Имахме колега, който и солети да си вземе следваше обиколка по раздаване "Вземи бе, вземи си, на на на" разклащайки солетите подканващо навирайки ти ги в носа, ма чай пич, ако на някой толкова са му се прияли солети отива и си купува, накрая му се развиках просто да ме пропуска, също както с хилядите здрависвания на които беше фен. Следващото идиотско нещо е обиколка с кутия бонбони щото си имал рожден ден примерно, също като в училище - вземи бонбоните и няколко натурални сокчета и който мине да си се самопочерпва. Да не пропусна и целия лигоч който се излива с едни преправени приповдигнати гласове - "ма рожден ден ли имаш, лелелеееее!!!????? оуууууу !!!! честитооооооооооооооооооооо! аааа уууу" и задължителното банално пожелание за здраве, късмет, щастие, пари успехи ала бала сякаш става нещо с тея празни пожелания...
Абе ти май доста си депресираш колегите. Сравнен с теб Вучков е супер позитивен и лъчезарен сладур.
ОтговорИзтриванена рождения ден на малката обикалях бюрата и връчвах чаши с водка на хората :)
ОтговорИзтриване@Lambov, ми мене такъв ми изглежда да е Вучи :)))
ОтговорИзтриване@Bruce Wayne, а успя ли да останеш на крака до края на обиколката :)
Рождените ни не са всеки ден, но манията да се здрависват, която имат някои субекти, е наистина дразнеща. Доста такива хора се срещат напоследък. Има си време и мяста за тия неща, не се подава ръка за щяло и нещяло. Понякога, при среща с такъв "възпитан" човек, ми се иска да му кажа: "Пич, стига толкова. Ей сега си мих ръцете!"
ОтговорИзтриванеПреди години един мой познат подари на брат си GSM, скоро след това някой му го открадна. Коментарът на моя познат беше: ,,Ми така е, като не почерпи..." От тогава си създадох навик да черпя, когато имам повод. Може да е един човек или двама, да е с по едно кафе, но гледам да не пропускам. Черпя дори на дати, на които Господ ме е овардил от нещо, може да е с бонбон (от увитите в станиол, примерно Линдор), може да е с вафла, но се отчитам.
ОтговорИзтриванеОт sokorro
Аз пък не съм свикнала да черпя за каквото и да е. Явно така ми е заложено в съзнанието. Но пък за 25-тия си рожден ден се изръсих три торби с пари, така че компенсирах.
ОтговорИзтриванеОх и аз имам 2ма такива в стаята в офиса, дето при всяко купено нещо от магазина минават и раздават по бюрата, няма "не искам", ако не го вземеш, оставят ти го на бюрото и това е.
ОтговорИзтриванеPS За почерпките си имам специално определени хора, които много обичат да ги черпя и които са ми симпатични. Иначе и на мен ми е досадно и неприятно някой да се чувства задължен да го подяждам. В работата бях казала на колегите ми да не се чувстват задължени да ме канят, както и че ако нещо ми се яде - просто ще отида да си купя. Така си бях решила този досаден момент. Между другото, когато черпя за нещо като рожден ден - използвам кутия с бонбони, които са обвити по отделно - например Линдор или Мерси и оставям кутията на удобно място и който желае - да си вземе.
ОтговорИзтриванеот sokorro
Абе здрависването се преживява...
ОтговорИзтриванеама имах един колега, който прегръщаше всички наред с повод и без повод...
аз съм глезена и обичлива и обичам да ме гушкат, ама този човек ми идваше в повечко ;)
за колегите мъже да не говорим ;)
а рождените дне - слагаш бонбони на 2-3 места и всеки да се обслужва. ние сме 200 човека офис и всеки ден има рожденик/именик...