Из архивите: юли 2000 Гордостта на мама

Знаех че съм си решил задачите, знаех го още в деня на изпита, когато видях решените задачи със същите отговори като моите, почти бях сигурен, че и с описанията им съм се справил, все пак единственият инструмент с който решавах задачи през целият ми престой в математическата гимназия беше химикалът, също никога не бях описвал доказателствената част, е на изпита ми се наложи, след като на 45-тата минута имах грубите решения, отделих 2 часа да си опиша по възможно на-разтегливия и подробен начин решенията, на всичките контролни, класни и изпити съм смятал че най-добрата стратегия е да се започне от най-трудната задача, или поне тази която смяташ за такава, с идеята че мозъкът ти не е затормозен от предишни задачки отделно решавайки я вкарваш така важното успокоение, а може би просто защото най-трудната задача е и най-интересната.... приближавайки стената на плача напрежението растеше в геометрична прогресия, не виждах никой, не чувах нищо, цялото ми съзнание се бореше за смъкване на адреналина, страхът от разочарование от оценката беше вцепеняващ, 5.70 опитвах се числото да ми хареса, да го приема, да не е разочарование, преди всичко за мен, всъщност всичко беше до мен и за мен... ае и 5.50 е добре, ясно беше че изобщо не е добре 5.50 при слабата ми диплома от МГ-то - 5.52, но не 5.50 е добре самозалъгвах се, а що не и 5.25, не е зле, а 4.80?!? 20 метра до стената на ужаса, вече никакви сметки не бях способен да правя, списъци търсене Аз... 6.00 безумният страх премина в безумна радостна вълна, нищо не ме интересуваше повече, исках го - ТУ