понеделник, юни 16, 2008

За блогърите и отговорността

Тъй като гледам пак се надига вълна от ощипани блогъри около това та ето и моето компетентно мнение ;)
Блогърите трябва да носят отговорност за нещата, които пишат, също както медиите, нали същите блогъри постоянно се изживяват за медии или какво се оказва в блог може да напишеш, как си видял Х да го ебат в гъза пред народното събрание, а ако същото бъде написано от Уикенд, вестникът ще бъде осъден за клевета. Отделно ако се вгледаме в блог-общността в България, преди всичко "авторитетната", виждаме истерични смотани кратуни, тотално затънали в комунизъм отричащи всичко от което се правят пари, иначе се водят антикомунисти, само че анти- не срещу идеите на комунизма, а таваришите от преди 89-та, повечето от които или са измрели или гледат овчички на село, представете си какво би се случило ако масата беше толкова антипазарно настроена, ако не си харчеше парите за глупости? или стигаше до там че да бойкотира банки, само защото били дали кредит на някой да строи в еко-зона, интересното е че едва ли има банка, която да не е направила това "престъпление", само че достатъчно е някой да подшушне в медиите някое име и простоватото стадо вече е в бойкот. Друг проблем който няма как да се контролира обаче е стимулирането на националния нихилизъм, няма ден в който институциите да не бъдат осмивани, иронизирани и най-вече оплювани независимо какво са сътворили, оказва се че всички знаят кое как не трябва да се прави, но пропускат да кажат, а как се прави. Преди две седмици - около матурите "поетът" Пейо /стихчетата му са кое от кое по-тъпи, не мога да не наруша бон-тона :)/ потриваше ръце как е хванал теч /достатъчно разпространен и преди неговия пост/ на матурите ден преди самата матура, даже се беше подсигурил с контролни суми(а всъщност не трябваше ли да ги криптира и после да даде ключа, а не да разпространява вероятно истинският вариант, само и само да си начеше егото), след като се оказа, че това не са матурите и едно извинение не направи, но институциите бяха достатъчно оплюти как са допуснали теча тук разбира се съм и силно пристрастен, Даниел Вълчев ми е любимец :)))
В статията се прави сравнение и с ирландците, които както знаем след референдум отхвърлиха Лисабонският договор - единствената страна която го отхвърля, и единствената, в която се прави референдум, оказа се че договорът е отхвърлен от ирландските прости селяни, няма как един такъв цървул да мисли глобално, това е да накараш същия келеш да гласува бюджета на някоя държавна институция, нали точно затова си има експерти и бла бла или не е важно качеството на вземащия решението, а количеството, свещена простота е референдума, към която някои постоянно ни тласкат, не може сульо и пульо да взима решения, когато го прави виждаме докъде се стига, ако има недоверие към хората взимащи решения - се сменят точно от същия сульо и пульо, но само толкова, ако в Ливърпул направят референдум за или против свободата на Майкъл Шийлдс познайте какъв ще е резултатът.

3 коментара:

  1. За мен няма нищо по-смешно от повярвал си български блогър. В тукашната блогосфера няма нито един, за който да се отнасят дискусиите, които текат на Запад по темата. Единствено Иво Инджев и донякъде Невена Гюрова се вписват в понятието "алтернативна медия", защото доброволно са се маргинализирали от медийното пространство и говорят доста откровено по някои теми в блоговете си.
    По старо правило, колкото по-невлиятелен и пренебрежим е един автор, толкова повече се изживява като велик - не спира да критикува, плюе, призовава, апелира и т.н. и т.н. Някои блогове са направо куриозни - няма нито един постинг с положителни емоции - само надсмиване, заяждане на дребно, откриване на топлата вода с разни азбучни истини, представени като прозрения, и т.н. и т.н.
    Доскоро в България нямаше трибуна за неосъществените хейтъри. Никой не ги допускаше до медийното пространство и си плюеха само на маса сред приятели или по опашките за плащане на ток и парно. Е, сега вече има. Отваря си нашият блог, вижда че в него са влезли 20 човека (обикновено същите нереализирани мърморковци като него), добива самочувствие и вече започва да говори като последна инстанция. Но лудите в крайна сметка не са те, а другите, които им обръщат по-сериозно внимание отколкото трябва.
    С прекаленото си вторачване в блогосферата Капитал и Дневник пък все повече вървят в посока на доброволна маргинализация като медии. По въпроси, по които трябва да се държат сериозно, държавнически и с лека дистанцираност, те вече пишат и коментират като махленски клюкарки. После се чудят защо им падал авторитетът и тиражът.

    ОтговорИзтриване
  2. много трудно се търси отговорност от анонимни хора в интернет. отделно става дума не за индивидуално, а за групово самосъзнание.

    ако по някаква причина не напишеш нещо днес, утре друг ще събере 2 + 2 и ще го напише

    ОтговорИзтриване